Шастливият родител отглежда щастливи деца

            

Довеждайки детето в кабинета на психолога, често родители несъзнавано или напълно осъзнато търсят помощ за себе си, което не могат или не искат открито да заявят. Получава се така, че проблемите на детето са сигнал, че нещо в семейството не е както трябва. Смущенията на детето са симптом на това, че семейната система не функционира както трябва. Когато този факт не се осъзнава и приема и съответно не се работи за преодоляването на дисфункциите в семейството, се получава омагьосан кръг - смущенията при детето се задълбочават и хронифицират, нараства чувството на вина и безпомощност у родителите, че не се справят, че не са добри родители и дори, че не са добри хора. В такива случаи родителят казва - аз искам детето ми да е щастливо, аз не съм важен, то е по-важно от мен, помогнете на него, без да разбират, че детето трудно ще се "оправи", ако майка му или баща му продължават да страдат мълчаливо. Децата притежават силно развита интуиция, те трудно изразяват своите емоции и чувства с думи и също така трудно разбират думите на възрастния, но много умело могат да четат по погледа му и да усещат какво преживява по начина, по който говори и действа. Детето вижда и чува всичко, макар че не го споделя. Малкият човек наследява не само гените на родителите си - цвета на очите и косата, той наследява и техния мироглед и жизнените им концепти. Когато родителят е позитивен човек, с оптимистични нагласи към живота и по отношение на бъдещето, шансът детето да израсте като уверена в себе си и самостоятелна личност е значително голям.

         Във всяко семейство има проблеми, както и всеки човек се сблъсква с препятствия в живота си, всеки един от нас има право да изпитва и негативни емоции - тъга, страх, гняв, тревога, те са част от нас и ни правят живи, но също така всеки проблем има своето решение, щом има вход, винаги има и изход от всяка ситуация. Грижейки се за себе си и за своето психично здраве, родителят помага и на детето си. Когато човек умее да се справя с негативните си емоции и чувства, научи се да ги разбира, приема и да живее с тях, те вече губят силното си отрицателно въздействие върху него и върху близките му. Чрез своето умение да овладява кризите в живота си, родителят дава пример на детето си как успешно да се бори с трудностите и да намери пътя до своето лично щастие. Детето рядко се учи от думите, които възрастните му казват, то се учи наблюдавайки техните действия и поведението им в различни житейски ситуации. Ако една майка или един баща прекарват целия си живот с партньор, който ги потиска или на работа, която не ги удовлетворява "в името на детето" си със съзнанието за саможертва само то да е щастливо, единственото което постигат е да правят нещастни не само себе си, но и детето си. Промяната винаги е трудна, пътят към щастието минава през огън и вода, страшна е първата крачка, но рискът си заслужава. Човек се развива и усъвършенства докато е жив, развитието е като спирала и всяка криза те издига на качествено ново ниво на съществуване. Родителят има право да изпитва негативни чувства и да прави жертви за детето си, но има и право и да търси и намира пътища за постигане на вътрешна хармония и мир, за творческа реализация и личностно израстване. Хармоничният родител създава хармонични деца, лекувайки себе си родителят лекува и детето си, здравото дете е ведро, усмихнато и мотивирано, а има ли по-мощно лекарство за гнева и тъгата от слънчевата усмивка на щастливото ви дете?