Играта е естествен начин, по който детето изучава заобикалящата го действителност, в този смисъл то никога не е прекалено голямо, за да играе. В практиката си като училищен психолог съм работила с разстроени първокласници, които директно или индиректно се съпротивляват срещу учебната дейност и срещу училището. Те срещат трудности в прехода от преимуществено игровата дейност в предучилищна възраст към учебната дейност при постъпването си в училище. Това е така, защото играта за тях, освен източник на удоволствие, също така е и поле за изява на мисли, чувства и преживявания, чрез нея те по-лесно взаимодействат с останалите - връстници и възрастни, в играта те решават вътрешни и външни конфликти, добиват увереност в себе си и развиват самостоятелност. Според някои родители, когато детето стане ученик, то трябва да престане да играе и да се заеме приоритетно с учебни задачи. Има случаи, в които те ритуално събират играчките на детето в кашон и ги отнасят на тавана. Всеки родител има свой мироглед и принципи, в които самият той е бил възпитаван съответно неговото родителско поведение е оправдано с оглед жизнения му опит и не винаги подобна реакция предизвиква негативен отговор от страна на детето, но не във всички семейства нещата се развиват по същия начин. Ако родителят е прекомерно авторитарен и прилага този възпитателен стил от раждането на детето, то трудно би се съпротивлявало директно на наложените от родителя правила и забрани, но за съжаление това не означава, че чувството за неудовлетвореност изчезва. Както често се случва, то е просто потиснато, неизказано и подклажда неувереността и тревожността на детето. Нещо, което е много характерно за децата е, че те трудно изказват с думи какво чувстват и преживяват. Често те "говорят" по друг начин. В зависимост от темперамента на детето и други индивидуално психологични особености, то съобщава на околните за своите проблеми по различен начин - оплаква се от болки в стомаха, от главоболие, често е в потиснато настроение и се оплаква, че му е скучно, разсеяно е, съобщава за страхове и кошмарни сънища, отказва храна или демонстрира повишение на апетита, проявява агресия спрямо съучениците си или към по-малки братче или сестриче в семейството, в по-тежки случаи се появяват заекване и тикове. Загриженият родител бързо регистрира тези симптоми и прави консултация с личния лекар, който обаче често не открива органична причина за оплакванията на детето. Детската душа е намерила път да изрази своята неудовлетвореност чрез телесния или поведенческия симптом. В този случай не са нужни медикаменти или каквито и да е други медицински процедури, най-ефикасното лечение е Играта. Смъкваме от тавана прашния кашон, пълен с детски играчки и го изсипваме на килима в детската стая, детската психика притежава невероятен ресурс за самолечение, ако са предоставени необходимите условия за това. Детето в първи клас е поставено пред много предизвикателства - системната учебна работа, изразяваща се в ежедневна подготовка на домашни задачи, включващи повторение на монотонни и трудни за нетренираната детска ръчичка упражнения по писане, наред с това структурирана училищна среда, ограниченията от рамките на учебния час, изискващият учител, на който детето толкова много иска да се хареса, връстниците, с някои от които се среща за първи път, но които също се борят за вниманието на учителя и желаят сами да определят на какво и как ще се играе в междучасията, всичко това поставя детето в своеобразна стресова ситуация, в която то трябва да намери своите роля и място, да развие увереност в себе си и своите способности. Когато човек изпадне в подобна ситуация, често регресира, връща се към стари и изпитани стратегии за снижаване на напрежението и преодоляване на тревожността, така е и с детето. Когато нещо в училище смути душевния му мир, то има нужда от играта, която толкова добре е овладяло, за да възстанови изгубения баланс. Влизайки в роля, проигравайки различни сюжети от ежедневието, детето се научава да се справя с чувствата си, да отреагира на конфликтните ситуации и да постигне мир и хармония със себе си и със света. Ако има свободата да играе и да използва играчките си, както намери за добре, въпреки, че вече е ученик, то ще се чувства доволно и щастливо и най-вече разбрано и прието от близките си хора. Няма нищо лошо в това до края на начална училищна възраст куклите и буквите да вървят ръка за ръка, оставете ги да играят, децата имат нужда от играта, както от сън и храна. Детството е период, в който се поставят основите на личността, защото, както казва Frederic Douglass по-лесно е да изградиш силно дете, отколкото да поправиш "счупен" възрастен.
петък, 28 октомври 2016 г.
Оставете ги да играят
Играта е естествен начин, по който детето изучава заобикалящата го действителност, в този смисъл то никога не е прекалено голямо, за да играе. В практиката си като училищен психолог съм работила с разстроени първокласници, които директно или индиректно се съпротивляват срещу учебната дейност и срещу училището. Те срещат трудности в прехода от преимуществено игровата дейност в предучилищна възраст към учебната дейност при постъпването си в училище. Това е така, защото играта за тях, освен източник на удоволствие, също така е и поле за изява на мисли, чувства и преживявания, чрез нея те по-лесно взаимодействат с останалите - връстници и възрастни, в играта те решават вътрешни и външни конфликти, добиват увереност в себе си и развиват самостоятелност. Според някои родители, когато детето стане ученик, то трябва да престане да играе и да се заеме приоритетно с учебни задачи. Има случаи, в които те ритуално събират играчките на детето в кашон и ги отнасят на тавана. Всеки родител има свой мироглед и принципи, в които самият той е бил възпитаван съответно неговото родителско поведение е оправдано с оглед жизнения му опит и не винаги подобна реакция предизвиква негативен отговор от страна на детето, но не във всички семейства нещата се развиват по същия начин. Ако родителят е прекомерно авторитарен и прилага този възпитателен стил от раждането на детето, то трудно би се съпротивлявало директно на наложените от родителя правила и забрани, но за съжаление това не означава, че чувството за неудовлетвореност изчезва. Както често се случва, то е просто потиснато, неизказано и подклажда неувереността и тревожността на детето. Нещо, което е много характерно за децата е, че те трудно изказват с думи какво чувстват и преживяват. Често те "говорят" по друг начин. В зависимост от темперамента на детето и други индивидуално психологични особености, то съобщава на околните за своите проблеми по различен начин - оплаква се от болки в стомаха, от главоболие, често е в потиснато настроение и се оплаква, че му е скучно, разсеяно е, съобщава за страхове и кошмарни сънища, отказва храна или демонстрира повишение на апетита, проявява агресия спрямо съучениците си или към по-малки братче или сестриче в семейството, в по-тежки случаи се появяват заекване и тикове. Загриженият родител бързо регистрира тези симптоми и прави консултация с личния лекар, който обаче често не открива органична причина за оплакванията на детето. Детската душа е намерила път да изрази своята неудовлетвореност чрез телесния или поведенческия симптом. В този случай не са нужни медикаменти или каквито и да е други медицински процедури, най-ефикасното лечение е Играта. Смъкваме от тавана прашния кашон, пълен с детски играчки и го изсипваме на килима в детската стая, детската психика притежава невероятен ресурс за самолечение, ако са предоставени необходимите условия за това. Детето в първи клас е поставено пред много предизвикателства - системната учебна работа, изразяваща се в ежедневна подготовка на домашни задачи, включващи повторение на монотонни и трудни за нетренираната детска ръчичка упражнения по писане, наред с това структурирана училищна среда, ограниченията от рамките на учебния час, изискващият учител, на който детето толкова много иска да се хареса, връстниците, с някои от които се среща за първи път, но които също се борят за вниманието на учителя и желаят сами да определят на какво и как ще се играе в междучасията, всичко това поставя детето в своеобразна стресова ситуация, в която то трябва да намери своите роля и място, да развие увереност в себе си и своите способности. Когато човек изпадне в подобна ситуация, често регресира, връща се към стари и изпитани стратегии за снижаване на напрежението и преодоляване на тревожността, така е и с детето. Когато нещо в училище смути душевния му мир, то има нужда от играта, която толкова добре е овладяло, за да възстанови изгубения баланс. Влизайки в роля, проигравайки различни сюжети от ежедневието, детето се научава да се справя с чувствата си, да отреагира на конфликтните ситуации и да постигне мир и хармония със себе си и със света. Ако има свободата да играе и да използва играчките си, както намери за добре, въпреки, че вече е ученик, то ще се чувства доволно и щастливо и най-вече разбрано и прието от близките си хора. Няма нищо лошо в това до края на начална училищна възраст куклите и буквите да вървят ръка за ръка, оставете ги да играят, децата имат нужда от играта, както от сън и храна. Детството е период, в който се поставят основите на личността, защото, както казва Frederic Douglass по-лесно е да изградиш силно дете, отколкото да поправиш "счупен" възрастен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар