Ще ги познаете по това, че не ви гледат право в очите или
понякога дори ви гледат, но сякаш не ви виждат, потънали са в свой собствен
свят, сякаш откъснати от реалността, често се борят с въображаеми демони и имат
усещането, че светът се разпада, сами са, много сами в това свое преживяване,
сами са и в радостта си - така очарователно се усмихват и издават такива
ангелски звуци, че лицата им грейват като слънце. Понякога ще ви отблъснат от
себе си, настоявайки за дистанция, а друг път ще се вкопчат здраво във вас като
удавници за сламка. Може да ви ударят, оскубят, ощипят или ухапят, но
действията им не са породени от негативни чувства спрямо вас, това е борба за
въздух, за живот, също като давещ се човек се бори за оцеляването си.
Играчките, с които играят не са типичните камионче, топка, кукла или плюшено
мече, те намират най- необикновен смисъл в играта със съвсем тривиални вещи
като градински маркуч, парченце вестник или чаена лъжичка. Понякога дори са
доста обсебени от тях. Могат с часове да въртят капака на тенджера в ръцете си,
наблюдавайки въртеливите му движения, сякаш е най-пъстрият пумпал. Игрите им са
като ритуал, поклащат се в такт, въртят се в кръг на пръсти и продължително
разглеждат пръстите си, това им помага да преодолеят обземащите ги често тревожност
и паника. В ежедневието си се придържат към точно определен ред, държат нещата
да се случват в точно определено време и по точно определен начин, промените
силно ги смущават, не обичат изненадите. Трудно се хранят, трудно спят. Една
част от тях не могат да говорят, това обаче не означава, че не могат да
общуват, просто пътищата им на комуникация са специфични и е нужно търпение и
такт, за да се намери ключа към детето с аутизъм. Между нашия свят и неговия
свят съществува врата, която то само никога няма да отвори, инициативата трябва
да е наша. Въображението на детето с аутизъм също е ограничено като резултат от
специфичната организация на психичната му активност, затова освен инициативни,
трябва да сме и креативни, ако желаем да установим контакт и да спечелим
доверието на това дете. Аутизмът не е болест, отдавна психиатрите го
разграничават от шизофренията и личностното разстройство, аутизмът е състояние
на душата, специфичен вид светоусещане, който прави притежаващите го специални
и различни от останалите. Основните аспекти на развитието, засегнати от
аутизма са три - общуване, социализация
и въображение. Когато не са засегнати и от друго разстройство, децата с аутизъм
притежават интелект в нормата или дори в някои случаи над средната норма за възрастта.
Разликата идва от своеобразието на възприятията им. Две са основните нагласи
спрямо терапията и социализацията на децата с аутизъм - според едната аутизмът
е състояние, което може да бъде преодоляно и корекцията на негативните му
проявления трябва да започне още от най-ранна детска възраст, тази нагласа
почива на идеята, че детето има дефицити, които непременно трябва да бъдат
преодоляни, защото неговото развитие е неправилно. Според другата нагласа
детето с аутизъм се възприема такова, каквото е, не е задължително то да бъде
из основи променяно, по-важно е да се създаде безопасна и приемаща среда около
него, както и да се провежда терапия, която да облекчава симптомите му при
зачитане уникалността на неговата личност. Опитът показва, че и двата подхода
са еднакво ефективни като в същото време имат своите недостатъци, няма единен
подход, тъй като лицата на аутизма са много, в научната литература се говори за
аутистичен спектър, характеристиките на това състояние са толкова разнообразни,
различни по вид и степен на проявление, защото и децата са различни, въпреки
състоянието на аутизъм всяко дете има своята индивидуалност, тепмерамент и
характер, които го правят неповторимо и уникално. Нужно е средство, чрез което
да бъде овладян езикът на конкретното дете с аутизъм, така че то да се открие
към общуване, да реагира и да се отвори към учене, така необходимо за
преодоляване на страха и самотата.
Най- пълно
уникалността на човешката личност се разгръща чрез изкуството в различните му
форми. Изкуството е универсален език, на който всеки човек, независимо от
особеностите си, може да общува. През последните десетилетия в науката и
практиката добиват широка популярност различни терапевтични модели, основани на
приложението на театралното изкуство, включително и за терапия на разстройства
от аутистичния спектър. Личните ми наблюдения показват, че чрез драма методите
на обучение и терапия децата с аутизъм показват повече склонност към
осъществяване на контакт, стават по-отзивчиви и възприемчиви спрямо
възпитателни взаимодействия. Особено ефективно се оказва приложението на кукли,
изобразяващи животни или анимационни герои. За децата с аутизъм сякаш е
по-достъпно възприемането на лицето на куклата, отколкото на човешкото лице,
тъй като изражението на неодушевения предмет е постоянно, непроменливо и
съответно по-малко плашещо. Своя сесия с
деца с разстройства в развитието драма педагогът Dorothy Heathcote води
облечена в костюм на измислено същество, което провокира активността и
любопитството на участващите и способства за преодоляване на бариерите в
общуването с тях. Индийският професор Parasuram Ramamoorthi е драматерапевт,
който в работата си с деца от аутистичния спектър използва маски, по този начин
снижава напрежението и тревожността на децата, давайки им възможност да общуват
в процеса на драма зад преграда, като по този начин те се чувстват по-малко
уязвими и същевременно по-смели в изучаване на заобикалящия ги свят.
Изключително силно въздействие върху тези деца имат също така невербалните
средства за изразяване - движения, пантомима, танц и звуци, наподобяващи
различни шумове или такива издавани от животни или превозни средства.
Британската актриса Kelly Hunter създава свой метод за работа с деца от
аутистичния спектър, методът е научно обоснован и задълбочено изследват в Ohio
State University. Той носи наименованието
Shakespeare`s Hearthbeat и е разработен въз основа на ямбичния стих, характерен за пиесите на
знаменития английски драматург У.Шекспир.
Авторката разработва поредица от сензорни игри, които имат за цел да
подобрят комуникативните умения на децата с аутизъм, наред с това се цели
насърчаването на очен контакт, развиване на умения за изразяване на чувства,
както и за разчитане на чувствата и емоциите на другите, развитие на
въображението, на моторните и на игровите умения. Всяка сесия започва и
завършва с установяването на ритъм, който наподобява ударите на сърцето и
отразява шекспировия ямбичен стих, този ритъм, познат на детето още от
майчината му утроба, благоприятства постигането на вътрешна хармония и служи
като средство за успокоение и релаксация. Драмата има дългосрочен ефект върху
развитието на детето с аутизъм, тя го променя деликатно и неусетно, без да го
поставя през непреодолими предизвикателства, отчитайки особеностите му и
зачитайки уникалността на неговата личност. Чрез драмата детето с аутизъм се
научава да учи, да имитира и копира,
умения, които децата без аутизъм притежават по рождение, да изследва
собствения си вътрешен свят и светът извън него с нарастваща увереност в себе
си и с доверие към околните. Драмата помага и на родителите, учителите и
терапевтите да намерят път към детето с аутизъм и да преодолеят собственото си
чувство на безпомощност. Тя е работещ инструмент за диалог и своеобразен
универсален език, който значително улеснява общуването и подпомага социалното
вграждане.
