Когато се появи специално дете в семейството, светът за майката сякаш рухва. Тя постепенно осъзнава, че нейното дете не е като другите деца и започва тревожно да си задава въпроси: какво направих или какво не направих както трябва, за да ми се случи това. Пита се какъв грях е извършила, за да бъде наказана по този начин. Чувствата, които изпитва са много силни и в същото време противоречиви, някой от тях се забраняват и потискат, други превземат съзнанието и помитат всичко наоколо. Тъга, страх, вина, гняв, ненавист, надежда и любов се смесват, светът се преобръща и променя, нещата никога вече няма да са същите. В такива случаи толкова много ми се иска да прегърна страдащата майка и да и кажа, че всъщност е благословена и нейното дете е специално, защото е дар, изключително и уникално в своето различие, но не мога, защото тази майка сама трябва да извърви тежкия път от осъзнаването до приемането, през болката, самотата, радостта от малките стъпки, надеждата и вярата. Мога само да бъда там, до нея, за да знае, че не е сама и че някой я чува и разбира.
След време тя ще стане експерт, детайлно изучила диагнозата и състоянието на детето си, в подробности ще знае кое съдейства за постигане на прогрес и кое спъва развитието му, ще работи усърдно в екип със специалистите - логопеди, педагози и психолози за развитие на потенциалите на детето, ще го обича силно, даже по-силно от всяка друга майка и ще го приема такова, каквото е, след време...
Понякога, дори доста често в живота, нещата просто се случват, събитията са просто събития, неутрални по своя характер, те добиват смисъл и емоционална окраска, едва когато влязат в досег с нашия емоционален свят. И няма виновни, няма причини, няма неизплатени грехове. Всеки човек реагира по различен начин, когато пред него възникне препятствие, някой бяга и се крие, друг се бори и преодолява препятствието, трети се примирява и се научава да живее по нов начин, адаптирайки се към новата действителност. А може би, всъщност, всеки човек преминава по този път докато намери спокойствие и заживее щастливо, приел промяната в живота си. Всяка стъпка се разгръща във времето, вътрешният мир и хармония са постижими едва след като всяко чувство и всяка емоция намерят своя изява и застанат на точното място в душевния ни пъзел. Мъката и страхът имат нужда от свое време и пространство, дайте им право да поживеят с вас и във вас, дайте пространство на гнева и вината, нека се излеят и си отидат, дайте им и време. Постепенно, ярки като слънчева светлина, надеждата и любовта ще се настанят в сърцето и душата. А детето, то има нужда от вас, точно от вас и майката интуитивно знае това. Дори цялата любов на света не може да замени майчината любов. И тогава, осъзнала това, специалната майка на специалното дете добива сила, която никога не е предполагала, че притежава. Грижата за развитието и образованието на детето стават основни нейни приоритети, идва радостта от малките успехи, появяват се нови приятели - родители и деца, които са поставени пред същите предизвикателства, всеки ден постъпва информация за нови методи и техники за развитие на способностите на детето и за устойчиво подобряване на състоянието му. Все още има дни, в които духът пада и тъгата отново се кани да превземе душата, но майката вече я познава и знае как да утоли глада й и да я изпрати да си тръгне. Отново настъпва утро, идва нова надежда и вярата укрепва.
